Тоскана – малките сладости на живота

Пристигнахме в Пиза точно по залез слънце. Апартамента ни е на последния етаж в една кооперация до река Арно. От един малък прозорец се излиза на покрива от където гледката е направо спираща дъха. Разбира се ние изпаднахме в страшна еуфория. По-късно уфорията ни беше провокирана от едно малко ресторанче, в което храната беше повече от вкусна. Типично по италиански започнахме с бутилка вино, след като приключихме с обилната вечеря бяхме почерпени с домашно лимончето и за изненада на всички ни на излизане от ресторанта бяхме изпратени с грапа (и това само, защото сме от България). А и забравих да отбележа, че пастата, която си бях поръчала беше със сьомга и водка. Как да не обичам Италия?

  via 56127, Via Renato Fucini, 10, Pisa PI


Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s